Мерейки се с хората, ще паднеш в пропастта на високомерието ╫ Свети Максим Изповедник
(Maximus the Confessor and His Miracles. An early 17th-century Stroganov school icon from Solvychegodsk)
╫ Из 400 глави за любовта на Свети Максим Изповедник
Разумното направляване на помислите и движимостите донася непорочие, обич и знание, а неразумното - прекаляване, злоба и неведение.
Греховете правим заради неправилната приложимост на душевните сили, т. е. на волята, на възприятията и на мисловните качества. Неправилното ориентиране на мисловната мощ е незнанието и безразсъдността на възприятията и волята, които пораждат ненавистта и невъздържаността. Доброто направляване на тези сили е познанието, благоразумието, любовта и целомъдрието. А щом е по този начин, то нищо от основаното и получилото съществувание от Бога не е зло.
Не храната е зло, само че чревоугодието, не раждането на деца, а блудът, не парите, само че сребролюбието, не славата, само че тщеславието. А щом е по този начин, то в съществуващото няма нищо, което да е зло, с изключение на злоупотребата, която се дължи на нехайството на мозъка към грижите за естеството на душевните сили и тяхното положително направляване.
Ето какво е зло у демоните, споделя блаженият Дионисий: безразсъдна нервност, безумно предпочитание и недомислена фикция. Но безразсъдността, безумието и необмислеността у рационалните същества са липса на разум, разум и нерешителност. Липсата обаче се случва след владеене или обладаване на нещо. Следователно, имало е време, когато в тях е имало разум и разум и благоговейна нерешителност. Щом е по този начин, то и демоните не са по естество зли, само че заради злоупотребата с естествените сили са станали такива.
Едни пристрастености пораждат прекаляване, други - злоба, а трети - прекаляване и злоба.
Преяждането и лакомията в яденето биват причина за нецеломъдрието. Сребролюбието и тщеславието - на злоба към близък. Тяхна майка е самолюбието, което е подбуда и за двете.
Самолюбието е буйна и безразсъдна обич към тялото. Противоположни на него са любовта и въздържанието. Очевидно е, че притежаващият себелюбие има всичките пристрастености.
Защото никой в никакъв случай не е намразил плътта си - споделя Апостолът (Еф. 5:29). Обаче все пак изнурява и поробва тялото си (срв. 1 Кор. 9:27), не давайки му нищо, с изключение на издръжка и облекло (1 Тим. 6:8), и единствено тях, тъй като са нужни за живота. Така безстрастно обичат тялото и като чиновник на божественото, „ го хранят и топлят ” само с това, което запълва изчезналото му.
Който обича някого, се старае по всякакъв начин да му угоди. И така, този, който люби Бога, се старае да прави угодното Нему, а който обича плътта, прави това, което я удовлетворява.
На Бога са угодни любовта, целомъдрието, съзерцанието и молитвата. А на плътта са угодни чревоугодието, невъздържаността и всичко, което ги подкрепя да порастват. Затова и ония, който живеят по плът, не могат да угодят Богу (Рим. 8:8). Ония пък, който са Христови, разпнали са плътта си със пристрастеностите и похотите (Гал. 5:24).
Когато мозъкът на индивида клони към Бога, тогава тялото му е плебей, и той не му дава повече с изключение на нужното за живота. А когато клони към плътта, се поробва от нейните пристрастености и грижите за нея трансформира в похоти (Рим, 13:14).
Ако искаш да се избавиш от помислите, изцели пристрастеностите и тогава елементарно ще ги изгониш от мозъка си. А във връзка с блудната пристрастеност пости, извършвай бдения, труди се и се уединявай. Относно гнева и скръбта, не считай за нищо славата, нито унижението, нито останалите земни неща. Относно злопаметството - моли се за оскърбилия те и ще се избавиш.
Не се причислявай към най-слабите сред хората, а по-добре изисквай повече от себе си, във връзка с мярката на заповедта за любовта. Мерейки се с хората, ще паднеш в пропастта на високомерието, а увеличавайки любовта у себе си - ще достигнеш висотата на смиреномъдрието.
Ако ти в действителност спазваш заповедта за любовта към близък, то за какво допускаш да прониква в теб горчилката от досадата против него. Не е ли очевидно, че ти предпочиташ краткотрайното пред любовта и застъпвайки се за него, вдигаш война против брата?
Злото не е ставало по този начин доста мечтано от хората заради нужда, а по тази причина, че посредством него мнозина удовлетворяват своето сладострастие.
Три са аргументите за любовта към благосъстоянието: сластолюбието, тщеславието и неверието. От всички най-силно е последното.
Сластолюбивият обича среброто, с цел да се любува с негова помощ. Тщеславният - с цел да се популяризира, а този, който не се уповава на Бога, с цел да го скрие и резервира, боейки се от глада или от старостта, или от болест, или от заточение, надявайки се повече на него, в сравнение с Бога, Създателя и Промислителя на всички твари, дори до последните и най-малки живи същества.
Четири категории хора събират благосъстояние: трите са горепосочените, а четвъртата - стопанинът. Очевидно, че единствено последният събира вярно, с цел да не оскудява в никакъв случай ръката му да дава на всекиго потребното.
Източник:
* Maximus the Confessor and His Miracles. An early 17th-century Stroganov school icon from Solvychegodsk, commons.wikimedia.org
